Jun 15, 2007, 8:27 PM

Разговор с болното ми самочувствие 

  Poetry
645 0 2


Вчера те срещнах,
мое самочувствие,
босоного хлапе,
по горещите камъни.
Заболяло от хрема
и така разгневено,
ти хвърляше злобни очи
по всеки по-висок от теб.
Мое малко дете!
Ти не можеш да стенеш,
но умееш да ръмжиш,
като бедно кутре.
Дали ще пораснеш някога,
мое дете, пропиляло цената си?!
Вчера влязох в твойта хралупа.
Беше осветена от мечти,
бляскави, като очите ти.
Ех, самочувствие мое!
Ти си ранено.
И злобата няма да те спаси.
Само мечтите в твойта хралупа ще ти помогнат.
Порасти, босоного хлапе,
да ги стигнеш!

© Зорница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стиховете отиват при онзи, който има нужда от тях.
  • Доста интересно, но не знам защо не е забелязано... Може би се счита, че е много пряко, без специални ефекти и замъглени мисли, но пък аз смятам, че затова е хубаво. Поздрави.
Random works
: ??:??