Разговор с любимия пес
О,аз те моля, дойде ли отново,
срещни я;и за всичките злини,
в които бях, а и не бях виновен,
дланта й нежно, вместо мен близни.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
Превод от руски:Първан Стефанов
Защо си тъжен,мълчалив?
Над нас свидетел е луната.
По нрав си весел и игрив
и с радост ми подаваш лапа.
Днес трудно оцеляваме без свой:
един за друг сме си надежда.
В студа на този снежен вой
луната скришом ни поглежда.
С теб залъка ще споделя
и другото каквото имам...
Но ти,напролет оцелял,
ще помниш ли трапезата ни зимна?
Тогава върху моите гърди
доверчиво лапи ще полагаш
и за поздрав ще въртиш
(по навик)весело опашка.
Така си спомням не една
прегръдка от жена любима...
Под тази лунна светлина
настръхнали любезничим двамина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
