Разговор с любимия пес
О,аз те моля, дойде ли отново,
срещни я;и за всичките злини,
в които бях, а и не бях виновен,
дланта й нежно, вместо мен близни.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
Превод от руски:Първан Стефанов
Защо си тъжен,мълчалив?
Над нас свидетел е луната.
По нрав си весел и игрив
и с радост ми подаваш лапа.
Днес трудно оцеляваме без свой:
един за друг сме си надежда.
В студа на този снежен вой
луната скришом ни поглежда.
С теб залъка ще споделя
и другото каквото имам...
Но ти,напролет оцелял,
ще помниш ли трапезата ни зимна?
Тогава върху моите гърди
доверчиво лапи ще полагаш
и за поздрав ще въртиш
(по навик)весело опашка.
Така си спомням не една
прегръдка от жена любима...
Под тази лунна светлина
настръхнали любезничим двамина.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Метафората "Луната е свидетел", след нея "Мълчах те...", или поредната кражба на Patrizzia
"Мълчах те" е стихотворение на поета Мартин Спасов, написано преди 7 години и качено на неговата ФБ-стена. Ето го: https://www.facebook.com/izgubeniVprevoda/posts/pfbid031oaDvH4mzA41bTPwkae2v5NxGxkME17Q8h77Z8KsiBuYhoas8WcYVRmPNPHCc7PYl А стихотворението "Опитах се" е на Патриция, качено тук снощи в рубриката "Поезия". В същото нейно "стихотворение" метафората "Луната е свидетел" е отмъкната най-брутално от поета Петър Пенчев, публикувано преди 12 години в сайта "ХуЛите:
https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=154003
Та, искам да попитам – мила Patrizzia, докога в своите "творби" ще забърсвате образи, метафори, изразни средства, които други мои побратими и посестрими по перо са вложили в своите произведения? -
Благодаря ви, Приятели!
И честит празник!
Макар и със закъснение! -
Много ме разчувства! Когато погледна в очите на моето кученце, усещам това, от което най-много се нуждая, в най-чистата му форма. Прекрасен и много мил стих! Поздравявам те!
-
Прекрасно е, Стойчо! Личи дълбокия ти философски подтекст. Прекрасна творба! Благодаря ти, Стойчо!
-
Хубаво.
Имаме кокер. -
Много ми хареса! Кучето е най-верен другар на човека. Привърже ли се към някого, е за цял живот! Поздравления!
-
Благодаря ви, Юри Румяна, Ирина и Мариана, че коментирахте!
Споделянето на прочетеното е също творчество,още повече щом е искрено.
Приемете моите поздрави! -
Булгаков ме изплаши с "Майсторът и Маргарита" и още не мога да му се престраша, но ще ....😊
-
Животното е такова каквото го възпита човека и ако живеем човешки с човека, живота ни ще е ЧОВЕШКИ!.
-
Няма по-верен и по-голям приятел от кучето! Рядко се срещат такива приятели. Истинско щастие е, ако някой има такива хора до себеси! Хареса ми, Стойчо!
-
Благодаря за коментара и оценката, Надежда!
-
Благодаря за коментара и оценката, Младен!
Благодаря, Дени!
Дано намирате в подтекста още паралели за кучешкия живот в България...
И още веднъж ви пожелавам да прочетете повестта (не е новела както писах преди това!)"Кучешко сърце " от Михаил Булгаков. А може би, вече сте я чели... -
Да, на една вълна сме. Силна творба!
-
Прекрасно.
Много харесах! -
За мъжа няма по-близки същества от любимата жена и вярното куче. Вероятно комбинираната е вярност от двете е необходима и достатъчна за надеждата под погледа на луната. Много хубав и топъл стих, Стойчо, за най-добрите приятели на човека. Поздравявам те!
-
Прощавайте, вместо Михаил Булгаков, приписах новелата "Кучешко сърце "на Михаил Зошченко. Грешката е моя.Но и Зошченко е филмиран многократно.
-
Благодаря ви,момичета!
Когато си тъжен, ти търсиш разбиране.
Приемете моите пожелания за здраве и творчески успехи!
Ирина, може би си чела "Кучешко сърце"от
Михаил Зошченко?Имаше и филм. -
Всеки има нужда от едно същество, което да го обича искрено! Поздравления за хубавия стих!
-
Не знам какво искат да кажат хората, когато приписват на животните човешки поглед. Толкова е погрешно. По-чист и искрен от животинския няма 🐶
-
Стопли ми сърцето с този стих...
-
Да говориш с някого, който ти отговаря с доверие и топлота!
-
И хубавите спомени топлят, когато споделиш каквото имаш! Чист стих, в лунната светлина винаги се крие и малко загадачност и тъга.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Стихотворението "Разговор с любимия пес" е от втората ми стихосбирка "Петият сезон",Издателство "Еър груп"-София.Година на изданието е 2007 година.
Пак си предозиран емоционално!🤫