Разговор с любимия пес
О,аз те моля, дойде ли отново,
срещни я;и за всичките злини,
в които бях, а и не бях виновен,
дланта й нежно, вместо мен близни.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
Превод от руски:Първан Стефанов
Защо си тъжен,мълчалив?
Над нас свидетел е луната.
По нрав си весел и игрив
и с радост ми подаваш лапа.
Днес трудно оцеляваме без свой:
един за друг сме си надежда.
В студа на този снежен вой
луната скришом ни поглежда.
С теб залъка ще споделя
и другото каквото имам...
Но ти,напролет оцелял,
ще помниш ли трапезата ни зимна?
Тогава върху моите гърди
доверчиво лапи ще полагаш
и за поздрав ще въртиш
(по навик)весело опашка.
Така си спомням не една
прегръдка от жена любима...
Под тази лунна светлина
настръхнали любезничим двамина.
© Стойчо Станев All rights reserved.
