Разговор с тишината...
Обичам да говоря с тишината.
Единствена от всички тя разбира
защо така ме плаши самотата
и нещо всеки път във мен умира,
ако не знам къде си, как живееш,
дали ти липсвам, мислиш ли за мене,
дали не си забравил да се смееш,
погуби ли те туй жестоко време...
Изгуби ли в очите тази радост,
която всяка нощ би озарила,
дали се е превърнала във слабост
онази, само твоя вечна сила...
Дали и ти така за мен се сещаш
и както някога ли още ме обичаш?
Дали и ти така в съня ме срещаш
и името ми още ли изричаш...
Дали ти трябвам в нощите, в които
и ти говориш само с тишината...
и може би ме викаш, и без смисъл,
очакваш да потропам на вратата?
Дали мечтаеш как ще се завърна
пак същата, във топла лятна вечер,
единствено за теб - да те прегърна
и да остана нежно в твойта вечност?
Едва ли... Сигурно живееш
щастливо и далеч от самотата.
Без мен танцуваш, дишаш и се смееш...
И ми оставяш само тишината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любимата Всички права запазени
