25.03.2015 г., 22:07

Разговор със себе си

468 0 0

Разговор със себе си

Навън пече... навън е страшна жега!
Самичък съм в крайморския хотел.
Изкъпах се и рекох да полегна,
но скоро пак над лист се бях навел...

Запалих си поредната цигара
и вперих поглед в белия таван.
И в задуха, в трептящата омара,
почувствах се от времето обран.

Почувствах, че е няма младостта ми.
Че в лутането си съм остарял!
Че в моите комедии и драми,
за миг със себе си не съм се спрял!

Изправих се, сърцето ме преряза...
За безвъзвратното ме заболя!
Прескачайки интриги и зарази,
бях служил аз на  свойта суета!
 1984г. ""Спортпалас"- Варна"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...