Разговор за ябълката
Налях си чаша вино - медена роса,
напълних я в зарана, от тревите.
Отпивах бавно, със наслада всяка глътка -
тъй както твойте устни пиех...
А не исках... виното да свършва.
Набрах си плодове -
от ябълковото дърво на двора,
ожарени от есента.
И хапвах ги с наслада - усещах сладко-киселия аромат,
от който устните потръпваха.
Но бях доволна,
защото ябълката е библейски плод-
греховен, но изпълнен с аромат.
Греховен съм. И пак ще бъда,
защото искам тръпнещите устни.
От Рая няма кой да ни изпъди,
когато ласките ти нежни вкуся.
Греховен ли? Тогава нека изгорим
на кладата, запалена от хората безгрешни.
По път от рози двама ще вървим,
унесени във любовта на дните грешни.
И нека грях в любов да тлее,
запалена от мен във твоето сърце.
Пази я - тя във тебе ще живее!
Дори далеч от теб да бъде моето сърце.
Написано от Lingerie /Ники/ и Nella_gold /Нели/
15.11. 2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
