13.01.2007 г., 20:52

Разговорили се (1)

768 0 15

                (част първа)

- Чавдаре, дай вода че е горещо,

  ама поспри, къде пак търчиш?

  Крак подвий, да ти кажа нещо,

  ала чувай, думите да ми следиш.

 

- Ми, кога не съм те чувал, Диано,

  речи де, какво те разтревожи?

  Очи искрят, думаш припряно,

  жарко е, ти що сукмана сложи?

 

- Бързаш все, чакай, поседни.

  Ами промени иде да правим,

  пролетта преди да наближи

  ъгловата одая ще си оправим.

 

- Рекох, важно е, то чак догодина,

  време има, дорде разпролети.

  Отивам да полея, че от жарина

  реколтата ни цяла ще се умори.

 

- Ох, аз за какво ти думам, пък ти…

  досети се де, от що се вълнувам.

  Недей мъчи се, ходи сега работи,

  а пък подире пак ще ти хортувам.

(а)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....