Jan 13, 2007, 8:52 PM

Разговорили се (1)

  Poetry
769 0 15

                (част първа)

- Чавдаре, дай вода че е горещо,

  ама поспри, къде пак търчиш?

  Крак подвий, да ти кажа нещо,

  ала чувай, думите да ми следиш.

 

- Ми, кога не съм те чувал, Диано,

  речи де, какво те разтревожи?

  Очи искрят, думаш припряно,

  жарко е, ти що сукмана сложи?

 

- Бързаш все, чакай, поседни.

  Ами промени иде да правим,

  пролетта преди да наближи

  ъгловата одая ще си оправим.

 

- Рекох, важно е, то чак догодина,

  време има, дорде разпролети.

  Отивам да полея, че от жарина

  реколтата ни цяла ще се умори.

 

- Ох, аз за какво ти думам, пък ти…

  досети се де, от що се вълнувам.

  Недей мъчи се, ходи сега работи,

  а пък подире пак ще ти хортувам.

(а)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...