9.11.2007 г., 9:00

Разходка с Данте

1.4K 0 7
Приказка за клоуни, манежи, смях.
Представление за маските човешки.
Дресура, камшици, зверски страх,
на хора във тълпата лицемерни.

Ридания, викове, копнежи,
душите им копнеят пак за Бог.
Огньове, остриета, кървави стремежи,
изяждат се без вопъл, зов!

И болка Данте ви показа.
Разходи ви сред пламъците вечни.
Червеи, окови, ледена омраза
Със мирис на разлагащи се „вещи”.

Видяхте пъкала със очи от болка.
Вкусихте цената на греха си.
Помирисахте, усетихте, но без упойка
черните цербери бесни.

И хапаха ви, костите хрущяха.
Молихте се, но късно бе, уви!
И тогава с ледения дъх на вятъра,
събудихте се, кошмар май бе… Мерси!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рефицул Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...