Nov 9, 2007, 9:00 AM

Разходка с Данте 

  Poetry » Other
1164 0 7
Приказка за клоуни, манежи, смях.
Представление за маските човешки.
Дресура, камшици, зверски страх,
на хора във тълпата лицемерни.

Ридания, викове, копнежи,
душите им копнеят пак за Бог.
Огньове, остриета, кървави стремежи,
изяждат се без вопъл, зов!

И болка Данте ви показа.
Разходи ви сред пламъците вечни.
Червеи, окови, ледена омраза
Със мирис на разлагащи се „вещи”.

Видяхте пъкала със очи от болка.
Вкусихте цената на греха си.
Помирисахте, усетихте, но без упойка
черните цербери бесни.

И хапаха ви, костите хрущяха.
Молихте се, но късно бе, уви!
И тогава с ледения дъх на вятъра,
събудихте се, кошмар май бе… Мерси!

© Рефицул All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??