Разходка в ада
На разходка бях в ада
и горях като на клада.
Ръцете ми горяха,
огнени камшици бяха.
Лицето ми гореше,
като буйна лава беше.
Но - гореше и сърцето -
едно сърце, което
гори, но не изгаря,
и за ад не се отваря.
Сърце с ритъм бесен,
като рокаджийска песен.
Биещо за свободата
не на тялото, а на душата.
На разходка бях в ада,
и намерих там прохлада.
И сърцето ми сега е пламък
топящ в ада всеки камък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени
