Разходка в ада

На разходка бях в ада

и горях като на клада.

Ръцете ми горяха,

огнени камшици бяха.

Лицето ми гореше,

като буйна лава беше.

Но - гореше и сърцето -

едно сърце, което

гори, но не изгаря,

и за ад не се отваря.

Сърце с ритъм бесен,

като рокаджийска песен.

Биещо за свободата

не на тялото, а на душата.

На разходка бях в ада, 

и намерих там прохлада.

И сърцето ми сега е пламък 

топящ в ада всеки камък.