5.11.2012 г., 14:34

Разкажи ми за...

1.6K 0 9

– Разкажи ми за страшната буря, която
с гръм разцепи гръдта на земята над теб,
и за облака, сгърчен подобно на креп,
над безцелния ужас на бягащо ято;

 

разкажи ми за мрачния месец, когато
разлютен се промъкна през тебе Ереб
и подгони стада през горящата степ,
а реките напълни с бълбукащо злато! –

 

Тъй говорех на кратера, езеро днес,
но отдавна покрилият камъка лес
заглушаваше древното с пукот спокоен.

 

Сам под свода небесен от бистър опал,
ми отвръщаше вместо вулкана заспал –
като ехо от лавата – цвят на алое.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...