– Разкажи ми за страшната буря, която
с гръм разцепи гръдта на земята над теб,
и за облака, сгърчен подобно на креп,
над безцелния ужас на бягащо ято;
разкажи ми за мрачния месец, когато
разлютен се промъкна през тебе Ереб
и подгони стада през горящата степ,
а реките напълни с бълбукащо злато! –
Тъй говорех на кратера, езеро днес,
но отдавна покрилият камъка лес
заглушаваше древното с пукот спокоен.
Сам под свода небесен от бистър опал,
ми отвръщаше вместо вулкана заспал –
като ехо от лавата – цвят на алое.
© Тошко All rights reserved.