16.08.2011 г., 15:48 ч.

Разкаяние 

  Поезия
675 0 0

РАЗКАЯНИЕ

 

От няма болка цялата съм синя,

като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи...

От синя болка цялата съм няма.

Прегризвам устни – да я затая.

Кръвта, която в гърлото я няма,

задавя рукналата тишина.

 

Превърнала крилете си в жарави,

окрилена от всеки свой замах,

и чужди, и приятели предадох,

отритнах ги, препънах  се във тях.


Дърветата по пътя си разплаках

и изведнъж така ми достудя -

в цъфтежа скриваха наболата си  младост,

аз в сенките им – своята вина.

 

И все от синя болка,

                              пак съм няма…

Как прошка да поискам!

                                                 От кого?

Бодат крилете ми –

                               осакатени врани,

направо в божието око.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??