Aug 16, 2011, 3:48 PM

Разкаяние

  Poetry
1K 0 0

РАЗКАЯНИЕ

 

От няма болка цялата съм синя,

като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи...

От синя болка цялата съм няма.

Прегризвам устни – да я затая.

Кръвта, която в гърлото я няма,

задавя рукналата тишина.

 

Превърнала крилете си в жарави,

окрилена от всеки свой замах,

и чужди, и приятели предадох,

отритнах ги, препънах  се във тях.


Дърветата по пътя си разплаках

и изведнъж така ми достудя -

в цъфтежа скриваха наболата си  младост,

аз в сенките им – своята вина.

 

И все от синя болка,

                              пак съм няма…

Как прошка да поискам!

                                                 От кого?

Бодат крилете ми –

                               осакатени врани,

направо в божието око.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...