27.11.2011 г., 13:13 ч.

Разказка 

  Поезия » Друга
1432 0 22

 


Навярно

снощният ти сън е бил тревожно кратък.

Днес очите ти са непонятно други.

Залезът се дави в халба бира

и размазва с мазни пръсти по баира

картофите от вчерашния късен изгрев.

Подскачат уморени птици в унес

по крехкосините гърди на планината,

а пейките облизват струйки влага

от широкото си междукрачие, което

дъждът намокри с плътен тътен.

Пингвините не носят фрак в четвъртък.

 

Дебелото момче на пейката във парка

тъпче мравките с краката си,

унищожава

операта, театъра и супермаркета

в центъра на мравешкия град,

до кметството на улица „Пробойна”.

И все пак опитай да спасиш по-бавните

преди да е зациврило небето с писък.

Бурята играе табла с мръсните прозорци,

присветва бързо при късмет със зара.

Очите ти са странно хладни и различни.

Не ме хербаризирай в тънък спомен.

 

Ще ти разкажа още малко и си тръгвам.

Докато пораснат слънчевите зайчета

и докато мехурчетата в чашата изчезнат

на дъното да мислят завещанието си,

ще пия кротко и болезнено до спазъм.

Наздравици ще вдигам до безпаметност.

Ще ти досаждам, докато не ми напишеш

римувано стихотворение с цитат накрая.

Париж ме мрази откровено дълго,

а кроасаните са пълнолетни празни кифли.

Вероятно доста малко ме харесваш,

защото във очите ти се смее друга.

 

 

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??