Разказка
Навярно
снощният ти сън е бил тревожно кратък.
Днес очите ти са непонятно други.
Залезът се дави в халба бира
и размазва с мазни пръсти по баира
картофите от вчерашния късен изгрев.
Подскачат уморени птици в унес
по крехкосините гърди на планината,
а пейките облизват струйки влага
от широкото си междукрачие, което
дъждът намокри с плътен тътен.
Пингвините не носят фрак в четвъртък.
Дебелото момче на пейката във парка
тъпче мравките с краката си,
унищожава
операта, театъра и супермаркета
в центъра на мравешкия град,
до кметството на улица „Пробойна”.
И все пак опитай да спасиш по-бавните
преди да е зациврило небето с писък.
Бурята играе табла с мръсните прозорци,
присветва бързо при късмет със зара.
Очите ти са странно хладни и различни.
Не ме хербаризирай в тънък спомен.
Ще ти разкажа още малко и си тръгвам.
Докато пораснат слънчевите зайчета
и докато мехурчетата в чашата изчезнат
на дъното да мислят завещанието си,
ще пия кротко и болезнено до спазъм.
Наздравици ще вдигам до безпаметност.
Ще ти досаждам, докато не ми напишеш
римувано стихотворение с цитат накрая.
Париж ме мрази откровено дълго,
а кроасаните са пълнолетни празни кифли.
Вероятно доста малко ме харесваш,
защото във очите ти се смее друга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
