Разказка
Навярно
снощният ти сън е бил тревожно кратък.
Днес очите ти са непонятно други.
Залезът се дави в халба бира
и размазва с мазни пръсти по баира
картофите от вчерашния късен изгрев.
Подскачат уморени птици в унес
по крехкосините гърди на планината,
а пейките облизват струйки влага
от широкото си междукрачие, което
дъждът намокри с плътен тътен.
Пингвините не носят фрак в четвъртък.
Дебелото момче на пейката във парка
тъпче мравките с краката си,
унищожава
операта, театъра и супермаркета
в центъра на мравешкия град,
до кметството на улица „Пробойна”.
И все пак опитай да спасиш по-бавните
преди да е зациврило небето с писък.
Бурята играе табла с мръсните прозорци,
присветва бързо при късмет със зара.
Очите ти са странно хладни и различни.
Не ме хербаризирай в тънък спомен.
Ще ти разкажа още малко и си тръгвам.
Докато пораснат слънчевите зайчета
и докато мехурчетата в чашата изчезнат
на дъното да мислят завещанието си,
ще пия кротко и болезнено до спазъм.
Наздравици ще вдигам до безпаметност.
Ще ти досаждам, докато не ми напишеш
римувано стихотворение с цитат накрая.
Париж ме мрази откровено дълго,
а кроасаните са пълнолетни празни кифли.
Вероятно доста малко ме харесваш,
защото във очите ти се смее друга.
© Пепър Формаджи All rights reserved.
