Разказвай ми...
Дали си само изповедник мой...
На Ф.
Разказвай ми. Обичам да те слушам.
Припомняй ми легенди и истории...
Гласът ти, като в люлка ме полюшва.
Докосваш ме с приятните си спомени.
Нали сме расли на съседни улици.
Навярно сме се срещали случайно.
Там, някъде. Сред пъстрата навалица...
В неделите сме чували камбаните...
Вървяли сме насреща в тихи паркове.
Или през ред били сме нейде в киното.
Светът наистина е много малък.
Тъй бързо се изнизват и годините.
Животът ни е разпилял нехайно...
Като прашинки ни разсипа времето.
А в София звънят все тъй камбаните.
Далече сме от тях. И от неделите.
Разказвай ми. Обичам да те слушам.
Това, което казваш, е красиво.
Във думите ти тихичко се сгушвам.
Гласът ти ме люлее и приспива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
