Mar 24, 2008, 10:22 AM

Разказвай ми...

  Poetry
938 0 21

Дали си само изповедник мой... 

На Ф.

 

Разказвай ми. Обичам да те слушам.

Припомняй ми легенди и истории...

Гласът ти, като в люлка ме полюшва.

Докосваш ме с приятните си спомени.

 

Нали сме расли на съседни улици.

Навярно сме се срещали случайно.

Там, някъде. Сред пъстрата навалица...

В неделите сме чували камбаните...

 

Вървяли сме насреща в тихи паркове.

Или през ред били сме нейде в киното.

Светът наистина е много малък.

Тъй бързо се изнизват и годините.

 

Животът ни е разпилял нехайно...

Като прашинки ни разсипа времето.

А в София звънят все тъй камбаните.

Далече сме от тях. И от неделите.

 

Разказвай ми. Обичам да те слушам.

Това, което казваш, е красиво.

Във думите ти тихичко се сгушвам.

Гласът ти ме люлее и приспива...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, мила Ани! Толкова ме вълнуват думите ти! Поздрави!


  • "Животът ни е разпилял нехайно...

    Като прашинки ни разсипа времето."

    Пишеш много докосващо, Людмила!
    Чета стиховете ти с възхищение!

  • Благодаря ти, Васил! Радвам се, че ти харесва. Поздрави!
    -------------------------------------
    Благодаря ви от сърце,скъпи мои - Боряна, Рени, Ласка, Веселка, Анна, Васка, Веска и Криси! Колко ми е светличко с вас! Прегръщам ви с цялата си обич! До скоро!
  • Поклон, винаги те чета с възхищение и преклонение!!!!!!
  • Виртуалните срещи, понякога могат да се превърнат в красиво приятелство. А, понякога се оказва, че не е само то... Че се е получило и нещо по-дълбоко...
    А вие сте чудесни, скъпи, мои приятели - Мая, Таня, Еми, Радослав, Елица,Мариола, Петинка, Бианка, Магдалена! Светло ми е с вашите топли думи! Радост сте ми! До нови срещи!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....