11.07.2012 г., 10:47

Разказвай ми

2.4K 0 4

Разказвай ми

 

Разказвай ми, за всичко ми разказвай.

Аз искам да премина с теб по твоя път,

където създаден такъв си от началото.

И в съня си после да те виждам,

всеки миг и час –

във щастие и в скръб,

в отчаяние, гордост и съмнения,

във обич, обикновеност и сълзи,

във думи, мисли и вълнения,

в обезвереност, грешки и мечти.

Защото съм така устроена,

създадена

и не умея иначе.

Невъзможно е, повярвай!

Забрави!

Само друго не забравяй:

такава съм,

така живея и съм много истинска.

Не мога да разкъсам себе си

с неискрености и лъжи.

А ти чрез твоя глас разказвай ми...

Не спирай!

Аз искам много малко -

да бъда просто в твоя свят,

да мина през предишния ти ден,

да бъда с теб и днес и утре.

Поне във мислите...

Разказвай ми, нищо че това понякога

унищожава и помита ме.

Руши.

Защото там бил си винаги.

И пак ще си.

Без мен...

 

Еllan

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, и аз мисля така, Таня! Благодаря ти.
  • Много ми напомня за един испански филм "Говори ми", където разказването - говоренето беше толкова необходимо, за да се върне един живот. Любовта не е няма! Затова подкрепям схващането, че е хубаво двама обичащи се да говорят за чувствата си. Поздрави, Тони!
  • Благодаря за интереса и за Лайнъл Ричи, Ангеле ! Любимо парче!Хубав ден!
  • Приятно ми беше да прочета, Тони!

    Поздрави от мен - по темата:
    http://vbox7.com/play:fe823a38

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....