нощем...
застилам
с ноти леглото
и безмълвно
бродирам дъха ти
по ръцете
рисувам те с поглед
и заспивам
с усмивка
в съня ти...
...
после бродя...
с нетленното
бреме
на вятъра
разпилял
суетата ми
в прах
не –
потребна
се сливам
в сълзите
на
размита
от залеза
кал...
...
а светулки...
събрали са
в шепи
светлината
на минали дни
и нашепват
ми песен
за тебе...
по беззвучни
далечни
вълни...
...
нощем...
в синя следа ме повличаш
и тъгата си сгъвам
в дланта
после тръгвам
защото съм
празна
и не мога
да дишам
в
дъжда...
© Бехрин Всички права запазени
!!!
!!!