РАЗКОВНИЧЕ...
Душата ми - крила на пеперуда, ранима струна и цветче,
дълбоко скрита е в гърдите. Изгасващият огън на страстта изпепелява
нейните криле...
Отшумява акорда на болката, отлита и с нея надеждата... Остават мъгла и
тишина,
зловеща пустош и тъга...
Къде се скри, разковниче на моята любов, мое тъй желано щастие?
Мечтите ми изсъхнаха и избледняха, копнежите ми се изтъркаха и
отлетяха.
А душата ми прекърши, скъса се, увяхна от мъка и изстиналите страсти,
разпилени...
Измина твърде много време и все така се лутам из различни
лабиринти, безуспешно,
но не спирам да те търся с болка на сърце!
Очи не ми останаха - изплаках ги, пресъхнаха...
Сърцето спря одавна - мъртво е!
Душата ми погребана - пустиня е!
Мечтите ми - захвърлен камък в пясък са...
А тебе все те няма и не мога да те стигна... разковниче на моята
любов!
Мой слънчев ореол - ще те открия,
зора в косите ми - ще те намеря, каквато и цена да трябва да платя!
Ще те погаля със перо от чувства и ще съм само твоя...
Ще те открия за да ме обичаш, разковниче на моята любов!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени