РАЗКОВНИЧЕ...

May 15, 2007, 4:52 PM

Poetry

739 0 2

*******

Душата ми - крила на пеперуда, ранима струна и цветче,
дълбоко скрита е в гърдите. Изгасващият огън на страстта изпепелява
нейните криле...
Отшумява акорда на болката, отлита и с нея надеждата... Остават мъгла и
тишина,
зловеща пустош и тъга...
Къде се скри, разковниче на моята любов, мое тъй желано щастие?
Мечтите ми изсъхнаха и избледняха, копнежите ми се изтъркаха и
отлетяха.
А душата ми прекърши, скъса се, увяхна от мъка и изстиналите страсти,
разпилени...
Измина твърде много време и все така се лутам из различни
лабиринти, безуспешно,
но не спирам да те търся с болка на сърце!
Очи не ми останаха - изплаках ги, пресъхнаха...
Сърцето спря одавна - мъртво е!
Душата ми погребана - пустиня е!
Мечтите ми - захвърлен камък в пясък са...
А тебе все те няма и не мога да те стигна... разковниче на моята
любов!
Мой слънчев ореол - ще те открия,
зора в косите ми - ще те намеря, каквато и цена да трябва да платя!
Ще те погаля със перо от чувства и ще съм само твоя...
Ще те открия за да ме обичаш, разковниче на моята любов!!!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

RaYne` (Мария)

2007-05-18T20:02:05+03:00

много е хубаво ! но мъка ли долавям в тези редове?! :|
Романтик (Христо Костов)

2007-05-15T18:26:13+03:00

Много ми хареса, но го премести при есетата!!!
Чудесно е!!! Поздрави, Деси!!!