19.12.2006 г., 12:35

Различия

1.6K 2 15

Приличаме си.  Всичките различия,

които ни разделят безвъзвратно,

причината са с теб да се обичаме

и да се връщаме един към друг обратно.

Ти властен си, а аз съм непокорна,

ей толкова различни като личности...

И всеки спор е помежду ни животворен -

да браним собствените си различности.

Напълно разнополюсни сме. Два магнита,

обратно долепени – се привличаме.

Различно ни се случват даже дните,

но само с теб еднакво се обичаме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Боже толкова са силни твоите произвдения особено последните редове направо ме карат да изтрапна
    И различно ни се случват даже дните,

    но еднакво само с тебе се обичаме.
  • Чудесен стих! Аз го изпитвам всеки ден.
  • благодаря ти много - така наистина е по-добре!
  • Приличаме си. Всичките различия,
    които ни разделят безвъзвратно,
    причина са със теб да се обичаме
    и да се връщаме един към друг обратно.

    !!!
    Много добре
    !!!
    Не бях чел нещо толкова приятно напоследък
  • да, Злати, да ги браним, защото ако станем еднакви едва ли ще се привличаме така. благодаря на всички, които оставиха коментарите си!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...