Различни сме, когато обещаваме,
различни сме, когато се разделяме,
еднакво бързо всички остаряваме,
еднакво трудно тайната споделяме.
Различни сме, но всякое докосване
е музика за пръстите ни слепи,
докосването става омагьосване,
очите плачат, а душите светят.
Различни сме, когато се обичаме,
еднакви сме, когато нараняваме,
понякога на лебеди приличаме,
когато красота раздаваме.
Различни сме, когато си отиваме,
еднаква е сълзата във очите ни
и ревността еднакво ни убива,
тогава нека с тебе се обичаме.
© Даниела Атанасова Всички права запазени