1.04.2020 г., 17:41

Различните принцеси

1.7K 3 12

Днес приказките са различни -
принцесите не са щастливи,
а принцовете не препускат
по някакви любови диви.
Снежанка срещна се със принца
и ябълка не беше яла.
Джуджетата със все панички
дори не беше и видяла.
Красавицата дълго спяща
сама събуди се с еспресо,
а вещицата своенравна
от парти нощно принц отнесе.
И Пепеляшка тиква няма -
със БМВ и два-три гарда.
Обути са и двата крака
със токчета със бранд на Прада.
А Мечо Пух приседнал тъжно
с гърненце мед седи и мисли:
„Как, всъщност пише се любов?
Или е станала излишна?“...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинално! И много хубаво!😊🌸
  • 😊 Готино.
    Утре може и Нутела 🌹🌹
  • Утре ще има и мед, с чай.
  • Най-тъжният момент в живота на всеки настъпва, когато любовта стане излишна. Не говоря за едното голо съвокупяване. То никога не е било и не може да бъде тъждествено на любовта. Добре е, че Мечо Пух компенсира с гърненцето мед. А какво да правят онези, за които и мед няма? Харесват ми пируетите на мисълта ти, Геновева.

    П.П. Благодаря ти, че коментира "Под полумесеца на любовта".
  • Благодаря ви, Пепи, Наде...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...