Apr 1, 2020, 5:41 PM

Различните принцеси

1.7K 3 12

Днес приказките са различни -
принцесите не са щастливи,
а принцовете не препускат
по някакви любови диви.
Снежанка срещна се със принца
и ябълка не беше яла.
Джуджетата със все панички
дори не беше и видяла.
Красавицата дълго спяща
сама събуди се с еспресо,
а вещицата своенравна
от парти нощно принц отнесе.
И Пепеляшка тиква няма -
със БМВ и два-три гарда.
Обути са и двата крака
със токчета със бранд на Прада.
А Мечо Пух приседнал тъжно
с гърненце мед седи и мисли:
„Как, всъщност пише се любов?
Или е станала излишна?“...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оригинално! И много хубаво!😊🌸
  • 😊 Готино.
    Утре може и Нутела 🌹🌹
  • Утре ще има и мед, с чай.
  • Най-тъжният момент в живота на всеки настъпва, когато любовта стане излишна. Не говоря за едното голо съвокупяване. То никога не е било и не може да бъде тъждествено на любовта. Добре е, че Мечо Пух компенсира с гърненцето мед. А какво да правят онези, за които и мед няма? Харесват ми пируетите на мисълта ти, Геновева.

    П.П. Благодаря ти, че коментира "Под полумесеца на любовта".
  • Благодаря ви, Пепи, Наде...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...