Като древен хидалго с неясна надежда,
противостоиш на преходността на момента.
Ти вечно мислиш за утре, докато става вчера,
с молба протегнал си ръка, не, не си спомен!
И никога, никога не се предаваш,
защото си по-различен, по-твърд от всички!
Нямаш си нищо и никого, само една представа,
но идваш с изящен полет, с взор на птичка!
И дори да тъмнее, и денят да преваля,
достигаш векове мрачни, но дали си заслужава!?
Ти можеш, можеш да се устремиш в безкрая!
ДА, в това е смисълът - животът продължава!