тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
31.10.2007 г., 9:42 ч.

Размисли 

  Поезия » Философска
575 0 21
Като древен хидалго с неясна надежда,
противостоиш на преходността на момента.
Ти вечно мислиш за утре, докато става вчера,
с молба протегнал си ръка, не, не си спомен!

И никога, никога не се предаваш,
защото си по-различен, по-твърд от всички!
Нямаш си нищо и никого, само една представа,
но идваш с изящен полет, с взор на птичка!

И дори да тъмнее, и денят да преваля,
достигаш векове мрачни, но дали си заслужава!?
Ти можеш, можеш да се устремиш в безкрая!
ДА, в това е смисълът - животът продължава!
 

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??