тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Oct 31, 2007, 9:42 AM

Размисли 

  Poetry » Phylosophy
620 0 21
Като древен хидалго с неясна надежда,
противостоиш на преходността на момента.
Ти вечно мислиш за утре, докато става вчера,
с молба протегнал си ръка, не, не си спомен!

И никога, никога не се предаваш,
защото си по-различен, по-твърд от всички!
Нямаш си нищо и никого, само една представа,
но идваш с изящен полет, с взор на птичка!

И дори да тъмнее, и денят да преваля,
достигаш векове мрачни, но дали си заслужава!?
Ти можеш, можеш да се устремиш в безкрая!
ДА, в това е смисълът - животът продължава!
 

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??