Размисъл
Мисля си след извървени пътища
за времето останало пред мен,
аз да тръгна по пътечка мъничка
и само цветен да е моят ден.
Да мога да избягам надалече
и нищо, че ще бъда пак сама.
Звездите да ми светят късно вечер,
завита от небето да заспя.
В зорите билки дъхави да бера,
да ги направя на красив венец
и пак усмивката си да намеря,
забравила за вчера – само днес…
Да бъда птица литнала в небето –
птица, но не с пречупени крила,
и с онзи порив днес отново, дето
издига ме над цялата земя.
Да спра до някое поточе бистро
а то, забързало се закъде,
да се наплискам със водата чиста
да нося безметежност в моя ден.
Дали ще мога аз така – едва ли.
без трепети, без майчина сълза
и без мечта политнала в безкрая –
това не искам и не мога - знам.
Ще тръгна, ще въздишам и ще мръзна.
По моята пътека ще вървя.
Със зимата във мене да замръзна,
но себе си да съм, дори сама!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени