Jan 22, 2021, 2:05 PM

Размисъл

  Poetry » Other
468 1 1

Мисля си след извървени пътища

за времето останало пред мен,

аз да тръгна по пътечка мъничка

и само цветен да е моят ден.

 

Да мога да избягам надалече

и нищо, че ще бъда пак сама.

Звездите да ми светят късно вечер,

завита от небето да заспя.

 

В зорите билки дъхави да бера,

да ги направя на красив венец

и пак усмивката си да намеря,

забравила за вчера – само днес…

 

Да бъда птица литнала в небето –

птица, но не с пречупени крила,

и с онзи порив днес отново, дето

издига ме над цялата земя.

 

Да спра до някое поточе бистро

а то, забързало се закъде,

да се наплискам със водата чиста

да нося безметежност в моя ден.

 

Дали ще мога аз така – едва ли.

без трепети, без майчина сълза

и без мечта политнала в безкрая –

това не искам и не мога - знам.

 

Ще тръгна, ще въздишам и ще мръзна.

По моята пътека ще вървя.

Със зимата във мене да замръзна,

но себе си да съм,  дори сама!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...