14.10.2021 г., 18:25

Размисъл на песимиста

961 2 12

Обещания - измами,

мизерия, разврат...

суета, семейни драми,

насилие, подземен свят...

 

Самотници сме всички ние,

отчуждени същества.

Веки тайни мисли крие

в " мислещата " си глава.

 

Всевъзможни интереси

водят яростни войни.

Ето, дяволът се плези

и кикоти отстрани.

 

В лабиринт на изнемога

ни превзема лудостта.

Чезне вярата във Бога,

в ближния и в любовта.

 

В нас човешката природа

алчност дива изгори.

Смисълът ни във живота

днес наричаме " Парù " .

 

1998 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Бръм- бръм... контакт... Бръм- бръм... Готино...

Като се разбръмчат, помагай, Боже!
Един да беше знам, но кошер цял?
И отеснява собствената кожа,
до днес, за бога как си оцелял?
Депресиите на песен ги избива, ...
746 3 15

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...