Oct 14, 2021, 6:25 PM

Размисъл на песимиста 

  Poetry » Other
101 1 12

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Като се разбръмчат, помагай, Боже!
Един да беше знам, но кошер цял?
И отеснява собствената кожа,
до днес, за бога как си оцелял?
Депресиите на песен ги избива, ...
  104  16 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжно и истинско, за съжаление!
  • Хубаво, че ви е бръмнало на поезия, не на пушкала например
    Трагедията на реалността, иначе, но пък е хубаво написано.
  • Много ми се иска да не е вярно!
  • Вярно е, самата истина!
  • Бръм- бръм... контакт... Бръм- бръм... Готино...
  • Не ни трябва да го умеем, Наде. Те се свързват в уречения момент. Само гледай 😀

    Асенчо, прието!👌😊
  • Отчето е в отпуска... Докато се върне пиша куртоазна поезия!
  • Това със свързването вече не го умея, Ирка. Или бръмбарите мутираха във вируси, совите в надзорни камери... Знам ли?
  • Това е много хубаво, Ирина! Един такъв контакт води до бръм- бръм готини нещица...
  • А, ако ги свържеш с "бръмбарите" на някого другиго, хептен ще ти олекне. Пак изпитано 😊

    Пп: какво стана с отчето? До къде му стигнаха силите 🤔
  • Това за бръмбарите, добре! Нищо, че за останалите може да си странен! Или директно " хахо " ! Благодаря за коментара, Надежда!
  • Вярно е, Асенчо. И не съвсем. Не си самотен, ако притежаваш себе си и своите "бръмбари". Изпитано.
Random works
: ??:??