4.05.2021 г., 11:00

Разни болежки

1.3K 2 16

Не съм добре, бе, хора!
Яко ме тресе хормона!
А глупавата пролетна умора,
ме държи по четири сезона.
Любовта я няма под мойто небе
и все се питам "дека са ми пръстените",
а камъните падащи от моето сърце,
по направление отиват в бъбреците.
Произвеждам ги кат' фабрика.
Диагнозата е все една и съща.
Ще трябва да си вмъкна в графика,
поне от тях да си направя къща.
Очите ми пронизват като ЯМР.
Нищо, че диоптера ми е шестица.
Виждам по - добре от пенсионер.
Рядко бъркам черпака с лъжица.
Станахме близки с паважа.
Залитам между всяка крачка.
Колената издават багажа.
Ще трябва да сменям капачка.
Напира в мене безпокойство.
Изпотявам се от гушата до дланите.
И не стига ми паническо разтройство,
имам и скованост в ставите.
Едно сърце, да ми остане здраво.
Горкото, колко мъки преживява!
И, да знаете, че болката отляво,
с аспирин протект не преминава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...