Не съм добре, бе, хора!
Яко ме тресе хормона!
А глупавата пролетна умора,
ме държи по четири сезона.
Любовта я няма под мойто небе
и все се питам "дека са ми пръстените",
а камъните падащи от моето сърце,
по направление отиват в бъбреците.
Произвеждам ги кат' фабрика.
Диагнозата е все една и съща.
Ще трябва да си вмъкна в графика,
поне от тях да си направя къща.
Очите ми пронизват като ЯМР.
Нищо, че диоптера ми е шестица.
Виждам по - добре от пенсионер.
Рядко бъркам черпака с лъжица.
Станахме близки с паважа.
Залитам между всяка крачка.
Колената издават багажа.
Ще трябва да сменям капачка.
Напира в мене безпокойство.
Изпотявам се от гушата до дланите.
И не стига ми паническо разтройство,
имам и скованост в ставите.
Едно сърце, да ми остане здраво.
Горкото, колко мъки преживява!
И, да знаете, че болката отляво,
с аспирин протект не преминава!
© Бисерка Тодорова Всички права запазени