Разпад
Изпушвам
стари фасове -
до филтър
и те се свършват:
както Любовта
----------------------------------
и ми остава
нужната горчилка, само
и ми оставят само
още по-нуждаещо -
това,
----------------------------------
което е в спокойствие
блуждаещо,
макар да е в илюзия,
в утопия,
в лъжа
----------------------------------
аз знам, че си измислям
и притихнала
умирам
във дрогирана
тъга
чертаеща
зад димните завеси
пиесата на твоите слова
----------------------------------
аз знам, че си измислица
и мисля си,
(... къде ли си...)
че в пепелника
е остатъка
от моята душа
-----------------------------------
в остатъци
от твойте думи
абстинираща
се мъча някак си
да те сглобя
изпушвам стари фасове до филтъра
изгарям бялото
на своята душа
-----------------------------------
това ли е...
това ли е наистина...
това ли трябва да е свобода?!
в угарките
от твойте мисли
съществуваща
се мъча някак си да се сглобя
-----------------------------------
изпушвам
стари фасове
до болката
издишам във агония денят
доколкото
доколкото съм жива...
... толкова
-----------------------------------
о, толкова
разпад
след пръстите
остава
доколкото съм жива -
толкова
и още
-----------------------------------
тъга
по допира
с дима
се изпарява...
-----------------------------------
колкото
разпад
след пръстите
рисува
свобода
------------------------------------
и още
вдишва
самота
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
