selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
13.05.2014 г., 21:23 ч.

Разпад 

  Поезия » Друга
450 0 6

Изпушвам
       стари фасове -
                    до филтър
и те се свършват:
както Любовта
----------------------------------
и ми остава
нужната горчилка, само
и ми оставят само
                още по-нуждаещо -
това,
----------------------------------
което е в спокойствие
блуждаещо,
макар да е в илюзия,
                   в утопия,
                           в лъжа
----------------------------------
аз знам, че си измислям
и притихнала
умирам
     във дрогирана
                 тъга
чертаеща
зад димните завеси
пиесата на твоите слова
----------------------------------
аз знам, че си измислица
и мисля си,
          (... къде ли си...)
че в пепелника
             е остатъка
                      от моята душа
-----------------------------------
в остатъци
         от твойте думи
                      абстинираща
се мъча някак си
да те сглобя
изпушвам стари фасове до филтъра
изгарям бялото
             на своята душа
-----------------------------------
                          това ли е...
това ли е наистина...
това ли трябва да е свобода?!
в угарките
         от твойте мисли
                       съществуваща
се мъча някак си да се сглобя
-----------------------------------
изпушвам
       стари фасове
                  до болката
издишам във агония денят
доколкото
доколкото съм жива...
... толкова
-----------------------------------
о, толкова
разпад
     след пръстите
                 остава
доколкото съм жива -
                    толкова
и още

-----------------------------------
тъга
   по допира
           с дима
се изпарява...
-----------------------------------
колкото
разпад
     след пръстите
рисува
     свобода
------------------------------------
и още
вдишва
     самота

© Северина Даниелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав! И внимавай с цигарите!
  • "Дрогирана тъга". Цялото ти стихотворение е дрогирано в най-добрия смисъл на думата. Дрогирано е с талант. Дай боже такава да беше всяка дрога, щях да стана наркоман номер 1 на планетата, а теб, Северина, да съветвам всекидневно да се дрогираш /докато можеш да издържиш естествено/.

    Поздравление от мен - най-искрено и възхитено!: Мисана
  • Много е истинско, Северина. И талантливо. Поздравления!
  • За съжаление не преигравам с цигарите, а прекалявам... Оказват се съществена част от ежедневието ми, не се гордея с това... Имам едно стихо, което започва така: само страстният пушач може да ме разбере - когато говоря за изгубена любов... Надявам се разбираш какво имам предвид. Благодаря на всички (: -С
  • Хареса ми!
  • Самотника е философ, а самотата е призвание.Но не преиграваи с цигарите...Стихото е върха.Поздрави!!!
Предложения
: ??:??