22.04.2022 г., 18:11

Разпети петък

622 0 2

Секундите деля на две,
но пак не идва следващия ден.
Заседнахме в борба за теб и мен,
а крехки сме като черупка на яйце. 

 

Пропукват се стените на дома,
сърцата ни в бодлива тел пулсират
и всеки носи кръста на гърба,
от страх, че може да увисне.

 

И твърде дълго продължи, а и е късно.
Животът - той е прекалено кратък.
Любовта не може да възкръсне,
когато всеки ден е Разпети петък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...