Секундите деля на две,
но пак не идва следващия ден.
Заседнахме в борба за теб и мен,
а крехки сме като черупка на яйце.
Пропукват се стените на дома,
сърцата ни в бодлива тел пулсират
и всеки носи кръста на гърба,
от страх, че може да увисне.
И твърде дълго продължи, а и е късно.
Животът - той е прекалено кратък.
Любовта не може да възкръсне,
когато всеки ден е Разпети петък.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
