Разпиляни мисли
Забравих миналите пътища за ден,
запалих ги с гнева на рутината!
Не ги пожалих, както и те – мен
стаиха се в мига на тишината!
Не ги премислих, за пореден път,
отказах и ги приютих във спомен.
Полузапазих ги единствено в мига
на капсулиран летен предиобед!
И тихо съхранени в мен – завинаги,
напомнят ми за своите следи
и ме причакват там, зад ъгъла,
разделящ няколко полу-съдби...
Минавам по незрими, нови пътища,
докосвам непознати страхове,
за да се върна там, където
започнали са всички светове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Спасова Всички права запазени
