Dec 1, 2013, 12:00 PM

Разпиляни мисли

675 0 5

Забравих миналите пътища за ден,

запалих ги  с гнева на рутината!

Не ги пожалих, както и те – мен

стаиха се в мига на тишината!

                             

Не ги премислих, за пореден път,

отказах и ги приютих  във спомен.

Полузапазих ги единствено в мига

на капсулиран летен предиобед!

 

И тихо съхранени  в мен – завинаги,

напомнят ми за своите следи

и ме причакват там, зад ъгъла,

разделящ няколко  полу-съдби...

 

Минавам по незрими, нови пътища,

докосвам непознати страхове,

за да се върна там, където

започнали са всички светове!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....