Dec 1, 2013, 12:00 PM

Разпиляни мисли 

  Poetry » Phylosophy
539 0 5

Забравих миналите пътища за ден,

запалих ги  с гнева на рутината!

Не ги пожалих, както и те – мен

стаиха се в мига на тишината!

                             

Не ги премислих, за пореден път,

отказах и ги приютих  във спомен.

Полузапазих ги единствено в мига

на капсулиран летен предиобед!

 

И тихо съхранени  в мен – завинаги,

напомнят ми за своите следи

и ме причакват там, зад ъгъла,

разделящ няколко  полу-съдби...

 

Минавам по незрими, нови пътища,

докосвам непознати страхове,

за да се върна там, където

започнали са всички светове!

 

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??