16.11.2013 г., 19:49 ч.  

Разписание 

  Поезия » Философска
873 0 9


Животът има свое разписание
и крeхка магистрала от нива.
Дали понякога на спирка зрялост
за смисъла претърсваме света?

 

Съдбата ни се ражда сред безсилие,
но там сред тази детска чистота
не виждаме в ръцете и копривата,
а клонки и  смокинови листа.

 

На спирката Любов порталче има,
фонтан от чувства, ручей с доброта
и щастието там е къс коприна,
прогонена е само възрастта.

 

Животът има свое разписание
и крeхка магистрала от нива...
Преминали през всички изпитания
поемаме без дъх към вечността.

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щом там е прогонена възрастта и аз съм за спирката "Любов", че ми омръзна да стоя по разни спирки без навеси, под открито небе ...! Поздрави, Ели!
  • Чудесно, Елена!
  • От спирка "Надежда" до спирката "Зрялост"
    понякога тичаме, друг път пълзим.
    Когато междинно поспрем, позабравяме
    че рано или късно ще станем на дим.

    Аплодисменти и от мен!
  • Красиво и мъдро! Поздравления!
  • На спирката Любов да направим голям престой, казвам аз...
    Няма закъде толкоз да бързаме!
  • Браво Елена! На там сме се запътили, Пътя...Знаеш, споделям възгледа ти! Поздрав!
  • Искам да чакам на спирката Любов ! Много хубаво !
  • И аз поех от този дъх към вечността! Благодаря ти за хубавата поезия, с която ни радваш! Поздрав!
  • Много мъдро, Лена!
    Спирките Любов и Зрялост ме впечатлиха като находки.
Предложения
: ??:??