11.06.2009 г., 13:24 ч.

Разпятие 

  Поезия » Философска
541 0 3

В началото бе Словото...

 

... А моето Разпятие е Словото.

Достойна ли съм,

щом осъмвам в смут -

повярвала, че богоравно служа,

май някой ми изпи ума?

Видения ме следват и обричат

да ги запазя в автентичен вид.

Коя епоха - безразлично е -

човеците не се менят.

Каруци с цигани и тамплиери,

пазители, крадци на плът

предлагат ми ракитени панери,

и за бита, и за духа.

Аз падам - новите сандали стягат,

пчели и вещици кръжат.

Потири сребърни, кинжали -

какво ли няма в тоя път.

Обсебват думите, объркват -

поселници от други небеса.

Дано да е по мярка кръстът

на полуделите ми сетива.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??