Разпятие
В началото бе Словото...
... А моето Разпятие е Словото.
Достойна ли съм,
щом осъмвам в смут -
повярвала, че богоравно служа,
май някой ми изпи ума?
Видения ме следват и обричат
да ги запазя в автентичен вид.
Коя епоха - безразлично е -
човеците не се менят.
Каруци с цигани и тамплиери,
пазители, крадци на плът
предлагат ми ракитени панери,
и за бита, и за духа.
Аз падам - новите сандали стягат,
пчели и вещици кръжат.
Потири сребърни, кинжали -
какво ли няма в тоя път.
Обсебват думите, объркват -
поселници от други небеса.
Дано да е по мярка кръстът
на полуделите ми сетива.
© Христина Комаревска All rights reserved.
