Разпятие

Jun 11, 2009, 1:24 PM

Poetry » Phylosophy

542 0 3

В началото бе Словото...

... А моето Разпятие е Словото.

Достойна ли съм,

щом осъмвам в смут -

повярвала, че богоравно служа,

май някой ми изпи ума?

Видения ме следват и обричат

да ги запазя в автентичен вид.

Коя епоха - безразлично е -

човеците не се менят.

Каруци с цигани и тамплиери,

пазители, крадци на плът

предлагат ми ракитени панери,

и за бита, и за духа.

Аз падам - новите сандали стягат,

пчели и вещици кръжат.

Потири сребърни, кинжали -

какво ли няма в тоя път.

Обсебват думите, объркват -

поселници от други небеса.

Дано да е по мярка кръстът

на полуделите ми сетива.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

eva_32 (Ева Корназова)

2009-06-11T15:52:23+03:00

Поздравления!
face04 (Таня Кирилова)

2009-06-11T13:45:11+03:00

Всички сме на пътя към Голгота.Всеки си носи кръста сам и кой както може.И повярвай,по мярка е.На всеки такъв кръст,какъвто заслужава.Поздрав!
purko59 (Ангел Веселинов)

2009-06-11T13:34:57+03:00

Дали е по мярка или не - носи си кръста!