16.02.2007 г., 12:56 ч.

Разруха 

  Поезия
749 1 4

Аз вярвах в живота, но 
ти ми го отне!
Аз вярвях в святата любов, но 
ти я почерни! 
Аз вярвях в успеха, но 
ти ме провали! 

Аз вярвях във всичко, но 
ти ме промени ! 
Аз ти имах вяра, но 
ти я разби ! 
Аз имах воля да се боря, но 
ти ми я отне ! 

Аз имах всичко, но 
ти ми го отне ! 
И сега се моля на всички богове да 
имам сили да те забравя, но 
ти всичко ми отне ! 

Вече нямам сили да се боря, но 
ти продължаваш да заставаш 
срещу мен ! 

Аз ще събера сили и ще си отида, но 
ти пак ще се бориш и ще продължаваш 
със своите лъжи, но 
вече няма да има кой да ти 
повярва ! 

© Кристина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато аз бях малка, жените казваха, че всички мъже лъжат, а мъжете казваха, че всички жени лъжат. Значи, децата, докато пораснат, трябва да изградят някакъв критерий, на кого да вярват и на кого по-малко да вярват, а може би на някого въобще да не вярват.
    Запомни, когато някой обича някого, то той никога не нарянява. Изключения няма.
    Запомни, в живота си човек среща много любови. С една загубена любов не свършва света.
  • Все едно говориш по телефона... бъди по-мелодична малко...иначе замисълът е ок
  • браво кристи
  • Това повторение...не.. не е за тук.Огледай го.. бъди по-критична самата ти..Старай се да звучи най-добре!
Предложения
: ??:??