Feb 16, 2007, 12:56 PM

Разруха

  Poetry
1.2K 1 4

Аз вярвах в живота, но 
ти ми го отне!
Аз вярвях в святата любов, но 
ти я почерни! 
Аз вярвях в успеха, но 
ти ме провали! 

Аз вярвях във всичко, но 
ти ме промени ! 
Аз ти имах вяра, но 
ти я разби ! 
Аз имах воля да се боря, но 
ти ми я отне ! 

Аз имах всичко, но 
ти ми го отне ! 
И сега се моля на всички богове да 
имам сили да те забравя, но 
ти всичко ми отне ! 

Вече нямам сили да се боря, но 
ти продължаваш да заставаш 
срещу мен ! 

Аз ще събера сили и ще си отида, но 
ти пак ще се бориш и ще продължаваш 
със своите лъжи, но 
вече няма да има кой да ти 
повярва ! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато аз бях малка, жените казваха, че всички мъже лъжат, а мъжете казваха, че всички жени лъжат. Значи, децата, докато пораснат, трябва да изградят някакъв критерий, на кого да вярват и на кого по-малко да вярват, а може би на някого въобще да не вярват.
    Запомни, когато някой обича някого, то той никога не нарянява. Изключения няма.
    Запомни, в живота си човек среща много любови. С една загубена любов не свършва света.
  • Все едно говориш по телефона... бъди по-мелодична малко...иначе замисълът е ок
  • браво кристи
  • Това повторение...не.. не е за тук.Огледай го.. бъди по-критична самата ти..Старай се да звучи най-добре!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...