Разсипа се залезът
"... как заредихме с тебе този град!"
Разсипа се залезът - цветни парчета -
отломки могъщи от плащ на комета.
Сърцето му трепна смутено навярно
от еньовско Слънце - във бяг лъчезарно.
Пресипна морето - под лодка и барк.
Цветя, заредени в крайморския парк
ми кимат с усмивка и нежно, и леко,
завиждат, за дето сме с теб надалеко.
Когато си спомням за златния ден,
аз зная, че храниш доверие в мен.
И всички комети и ярки звезди
при нас от росата ще пият сълзи!
21.06.2010г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
