29.10.2008 г., 9:24

Разстояния

1.1K 0 15

 

 

Километри отсъстваща вяра

тихомълком към мене вървят,

с безразличие нощем ме парят,

под очите ми тъмни горчат.

 

 

Нямам пулс - вледенен от очакване

се взриви в есента изведнъж.

Разстояния, пълни с мълчание,

всеки ден ме разпъват на кръст.

 

 

Разсъбличам живота си - тежест.

Предпоследно въздъхва денят.

Днес съм тук. И горя. А от утре

ще съм спомен за вечност в съня.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...