Километри отсъстваща вяра
тихомълком към мене вървят,
с безразличие нощем ме парят,
под очите ми тъмни горчат.
Нямам пулс - вледенен от очакване
се взриви в есента изведнъж.
Разстояния, пълни с мълчание,
всеки ден ме разпъват на кръст.
Разсъбличам живота си - тежест.
Предпоследно въздъхва денят.
Днес съм тук. И горя. А от утре
ще съм спомен за вечност в съня.
© Геновева Христова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
