Километри отсъстваща вяра
тихомълком към мене вървят,
с безразличие нощем ме парят,
под очите ми тъмни горчат.
Нямам пулс - вледенен от очакване
се взриви в есента изведнъж.
Разстояния, пълни с мълчание,
всеки ден ме разпъват на кръст.
Разсъбличам живота си - тежест.
Предпоследно въздъхва денят.
Днес съм тук. И горя. А от утре
ще съм спомен за вечност в съня.
© Геновева Христова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
