Oct 29, 2008, 9:24 AM

Разстояния

1.1K 0 15

 

 

Километри отсъстваща вяра

тихомълком към мене вървят,

с безразличие нощем ме парят,

под очите ми тъмни горчат.

 

 

Нямам пулс - вледенен от очакване

се взриви в есента изведнъж.

Разстояния, пълни с мълчание,

всеки ден ме разпъват на кръст.

 

 

Разсъбличам живота си - тежест.

Предпоследно въздъхва денят.

Днес съм тук. И горя. А от утре

ще съм спомен за вечност в съня.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...