Разстрел за Тишина

7.10.2011 г., 15:18 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 11

1203 0 18

Дълго беше това неумиране
върху резкия полет на пулса ти.
Дълго беше... Почти го разбирам.
И почти се научих да търся
точно там. Точно в плитката пауза
между два атакуващи удара.
Там, във тихото, падаш премазан.
Там си огнена сплав. Трудна дума,
изсвистяна напук на живота си.
Всяка дума е кратка светулка.
В нея мракът е равен и плосък.
Говори ми с най-светлото. Чуй ме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

След Дъжда
Нечут монолог

Зад всяка мисъл нищото наднича. Едреят кухините - то ги всмуква. На себе си не мога да приличам след...
Нека нямаш студени недели!

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Женска участ

Май така си приличаме с тебе, съдба – луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме. И препускаме смело, ...

Още произведения »