Разстрел за Тишина
Дълго беше това неумиране
върху резкия полет на пулса ти.
Дълго беше... Почти го разбирам.
И почти се научих да търся
точно там. Точно в плитката пауза
между два атакуващи удара.
Там, във тихото, падаш премазан.
Там си огнена сплав. Трудна дума,
изсвистяна напук на живота си.
Всяка дума е кратка светулка.
В нея мракът е равен и плосък.
Говори ми с най-светлото. Чуй ме
точно там. Точно в плитката пауза
между моите устни и пулса ти.
Тишина пред разстрел. Пред припадък.
Тишина като страшна конвулсия,
след която си жив. И усещаш –
в най-горещата точка си истински.
Няма прах след смъртта. Само нота.
Неизсвирена нота от листите...
Прегърни ме! Не искам да падна
като звук след финална мелодия.
Твърде дълго мълчах и забравях.
Искам вече да помня. Да помня...
© Ружа Матеева All rights reserved.
